ЗАКАХЪРЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; закахъря̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Разг. Започвам да се кахъря. „Много чаках! Много чаках аз!“ – започна да се укорява Севда. Та за това ли си се закахърила. Четири години Кундурджийкина Начовица нямаше ни дете, ни коте, че сетне като взеха да се тръшкат – всяка година... Г. Караславов, С, 114-115. – Ти пък не му се сърди, да видим какво ще прави. Гледай я за какво се закахърила. Мъж като планина, а тя... К. Петканов, БД, 81. – Ето ти го сино, ще каже тате на мама, а ти се беше закахърила за него. Сл. Македонски, ЕЗС, 145. Веднъж са случило [царят] да ѝ счупи някак гримната, коят била саде от злато и ялмази. Тя са закахърила какво ша прави сега, защото мъж ѝ ша я види счупяна. Нар. прик., СбНУ ХХIХ, 202.